Да бъдеш Лили

-Кажете ми за Вас коя е най-значимата книга? - попита интервюиращата.
Лили нервно се усмихна, прекръстоса краката си и скръсти ръце в скута си. Преди да влезе не спря да проверява дали дъхът й не мирише неприятно, тъй като предишната нощ бе яла какви ли не боклуци, включително имаше съмнения за лук в една от пиците. Сутринта ми зъбите си сума време, но продължаваше да има неприятен вкус в устата, като с напредване на времето и наближаване на интервюто, у нея се пораждаше съмнението, че неприятният вкус изобщо не се дължи на това дали и какво е яла.
-Знаете, всички дълго и продължително се готвят за тези интервюта, подготвят отговори на всички въпроси, които са чули, че се задават, или за които предполагат, че може да им се зададат. Разбира се, имах отговор и на този въпрос. Но за мен най-значимата книга е "Малки жени" и мога да Ви обесня защо. - Лили говореше на един дъх, без да спре, защото се страхуваше, че може да забрави думите. - "Малки жени" е книга за деца в основата си. Мнението, което се изгражда у децата за света около тях и изобщо по който и да било въпрос, според мен е много важно, защото то остава вътре в тях, много рядко и много трудно се променя. Затова всяка детска книга е значима.
Интервюиращата я гледаше право в очите като собствените й очи бяха на път да изскочат от орбитата си, което пораждаше у Лили луд ужас, че няма да я приемат. Как можеше да е толкова глупава, трябваше да говори за тази книга, която си беше намислила предварително. Но тя продължи да говори, защото вече беше късно да се върне назад.
-Освен това, ако трябва да съм честна, чела съм я и на 8, и на 18 и ми беше все така интересна. А според мен това е много важно. Една книга рядко може да остане интересна на човек, когато вече я е чел, при това ако е детска. Но според мен "Малки жени" е важна, защото помага на децата да видят, че може да си страхотен, готин, забавен и обичан, дори ако си добър. А днес на това да си добър не се гледа много добре, сякаш. Най-продавани са лошите момчета и момичета, те са и най-копирани. А и факта, че продължава да се чете, също е в полза на "Малки жени". Обожавам я като книга, защото е изпълнена с позитивизъм, типично като в книга или във филм, проблемите се решават, но тук наистина се работи усилено за тяхното решение, героините успяват, защото са сплотени и се обичат, без това да е онази смешна, дебелашка, клиширана и безкрайно бозава любов, за която сме свикнали да четем. "Малки жени" са тези, които се обичат искрено, точно така, както се обичаме и ние със семействата си.
Лили млъкна и сякаш кимна неволно с глава, съвсем леко, за да покаже, че е свършила да говори и сякаш, за да потвърди верността на това, което казва. Сърцето й биеше някъде много надълбоко, толкова надълбоко, че дори въпреки силата на ударите, които сякаш бяха по няколко хиляди в секунда, Лили не можеше да определи къде е точно.
Интервюиращата, която до момента беше седяла отгоре на бюрото, вперила огромните си очи право в тези на Лили, леко приведена към нея, сякаш за да се увери, че момичето наистина говори това, което тя чува, сега изведнъж се сепна и сякаш излязла от много дълбок транс, леко стресната, слезе от бюрото и седна на стола си.
"Това е. Това е то, краят" - мислеше си Лили и нервно потропваше с крак. - "Трябваше да говоря за другата книга, ама че съм смотана. Не ме хареса, никак даже. Ще ме сметне за дечко, за някаква инфантилна откачалка, която чете детски книги по няколко пъти, но продължават да са й интересни! Ама че съм луда!!!"
-Казахте, че сте обмисляли и друга книга? - попита интервюиращата.
-Да, наистина, може би би Ви се сторила малко по-значима, но сега, докато чаках навън се заговорих с едно момиче, което се казваше Джоан, или Джоу, както приятелите й я няричат. Тя така ми каза. И някак си се сетих за една от героините на "Малки жени" и си дадох сметка, че мислейки за книга, изобщо не се бях замисляла за детска книга. А те наистина са много важни, поне според мен. - Лили заби поглед в пода. "Млъкни, просто замълчи, стига вече с твоите глупости" мислеше си тя, нервно чоплейки една кожичка на палеца си.