Boy - girl 10

"Бяхме на рождения ден на феята у тях. В. също беше там. Отидох с ясното намерение да стане нещо между нас. Смятах, че можем да направим нещо, което така и не направихме, докато бяхме двойка. Това, че вече не сме, не би трябвало да развали нещата. Дори ги прави доста по-прости, защото аз съм наясно, че повече няма да се случи, че на сутринта ще си тръгна и няма да го видя може би не никога повече, но поне не скоро. Това доста улеснява нещата. Обичам сутрините. Те слагат край на онези дълги нощи, които искаме да помним цял живот, или които искаме да забравим веднага.
Но това не се случи. Нищо не се случи.
В. цяла вечер флиртуваше не само с мен, но и с още 2 момичета и аз, съвсем в реда на нещата, направо подивях. Поговорих си с него. Груба, както обикновено, мисля, че бях достатъчно ясна. Обясних му, че не може цяла вечер да търчи по други момичета, а после да идва при мен, да ме гони да ме прегръща и целува, да иска да е с мен. Не става така тази работа.
Много пъти съм казвала, че връзките са нещо много сложно и че определено не са за мен. Но да стигна до там, че даже да не успея да го вкарам в леглото?!? Накъде отива този свят?!??
В началото се чувствах добре, беше ми хубаво да видя, че проявява интерес. Но същевременно имаше някаква топка в стомаха ми, която нарастваше всеки път, когато той се доближеше до мен. Не исках да ме докосва, да ме целува, не исках дори да ми говори.
Факт е обаче, че човека се избръсна заради мен. Когато влезе, видях брадата му и ми стана гадно. Той знаеше, че мразя брада, но въпреки това идваше с такава. Защо?!? Със сигурност е знаел, че ше бъда там. Но човека влезе в банята и се обръсна. Без да кажа нито дума. Беше наистина много мил жест, ясно показващ, че ме иска.
Но по едно време влизам в хола и какво да видя - седи нашия на един стол, а в скута му седи някакво много особено момиче. Поначало не я харесах, но сега.... Идваше ми да я убия. Не че нещо, но той беше мой. Ясно се виждаше, че има нещо между нас, за какво по дяволите му седи в скута?!? Изревнувах много жестоко.
После го попитах. "Държа сметка" всъщност е по-подходящия израз. Той ми обесни, че тя била отишла и му била седнала на коленете. И в мига, в който това се случило, той веднага казал, че имал нещо да прави някъде другаде и станал. Избягал от нея. Да де, но "защо на мен не ми се случват такива неща?" остана без отговор. Той нищо не можеше да ми каже, просто аз умея сама да се пазя достатъчно добре, за да не идват да ме свалят хора, от които това не се иска. Сваляше и още едно момиче, което постоянно ми крещеше "К., помощ, обесни моля те на гаджето си да ме пуснееее". Всичко с широка усмивка, но все пак ходеше и по нея.
Капака беше, когато аз след поредната груба реплика напусках стаята и докато висях, подпряна на касата на вратата, към мен полетя малко розово масажорче. За малко ми се размина, но бях така вбесена. Да ме замерва?!????!??!!!!????!?!?!???? Никога не съм го очаквала. Разбирам шамарите, ударени по време на любовната игра. Не ги одобрявам напълно, но ги разбирам. Само че съвсем различно е да те замерят с масажор - в това няма и капка еротика! А той после ми излиза с номера, че не искал да ме уцели и че изобщо не го бил метнал по мене... Да, да, добро утро, какъв подарък ти донесе дядо Коледа?!?
Най-тъжното беше, че всъщност нямах чак толкова голямо желание. Да, щеше да е хубаво, в това съм сигурна. Но нали знаеш онова чувство, което изпитваш, когато имаш да направиш нещо, което не искаш да правиш? Сякаш отвътре нещо се бунтува, гади ти се, възпира те, казва ти недей, обладава те едно чувство сякаш на гняв, гнус, гадост. Ето това беше чувството, което бушуваше в мен тогава. Всеки път, в който той ме докоснеше, това чувство се надигаше в мен, но все пак не беше толкова силно, че да ме спре да го целуна. Да, бях много груба и наистино постоянно му бягах и се правех на недостъпна, но не за да му привлека вниманието и да го накарам да ме иска повече. Всъщност исках да ме остави на мира и същевременно да ме иска. Но наистина имах нужда да дишам. А той не ме оставяше. И всички му говореха "абе, спокойно, К. е чула, че като се правиш на недостъпна ще те искат повече, затва се държи така", но не това беше истината.
В крайна сметка нищо не се случи. Ама нищичко.
Но научих нещо, затвърдих си знанията, всъщност.
Разбрах, че колкото повече бягаш, стига да не бягаш прекалено бързо, той ще те гони."

К.