Този път сериозно. Наистина сероизно. Уморих се да уморявам други хора покрай себе си. Писна ми да ги отегчавам с тегавите си истории за любови, които никога не се случват, които никога не идват при мен, или ако дойдат си тръгват твърде бързо, взимайки всичко от мен, изстисквайки ме цялата.
Уморих се за уморявам самата себе си с постоянното строене на въздушни кули, които остават необитаеми, празни, самотни, излъчващи студенина, мрак и самотност.
Защото аз не съм такъв човек.
Да, аз съм мрачна, аз съм човек на настроенията. Но честно, през последните месеци не бях така. Бях щастлива. Наистина щастлива. Правех какво ли не. Правех неща, които винаги съм искала да направя и неща, които никога не съм смятала, че ще направя. Правех неща, които не са типични за мен, или неща, които са прекалено типични за мен.
Знаех, че ще премине, но не знаех, че ще се замени от пълната си противоположност. Не съм го очаквала, никога не съм и предполагала, че ще ми се случи подобно нещо. Отново. Не съм предполагала, че ще ми се случи подобно нещо отново.
Но то се случва.
Но знаете ли, приключвам. Този път наистина. Съвсем сериозна съм. Вече никакви въздушни кули. Ако ги няма, няма да има напразни надежди, няма да има самота, студенина и празнота.
Ако има въздушни кули, те ще си останат такива. Не виждам смисъл да се боря за реализацията на нещо, което другият не желае. Да, той е с мен, той е мой, той ме иска така, както аз искам него, но само в света на бляна.
Затова приключвам.
Виждали ли сте сърце от лед? Това е моето сърце. колкото и хубаво да изглежда отвън, отвътре то е само вода. А когато тази вода се разтопи и изтече, няма да остане нищо.
Затова по-добре да не позволя да се разтопи и да изтече. Защото може би ще ми трябва. Не в този. В някой друг живот. Така ми се иска да вярвам в другия живот!
А сега приключвам. Повече няма да има нищо друго, освен въздушни кули. Защото те ме правят още по-самотна. А не го заслужавам.
Ще се откажа от този свят на грешните решения, на вечните игри, на "ще се обади - няма да се обади". Той е празен и ненужен. Не ми трябва. Той само ме огорчава и ме превръща в нещо, което не съм.
Повече няма да имам връзки. Давам си почивка. Най-хубавата, най-смислената връзка е тази, която имам с мен самата. А сега тя е разкъсана. Защото съм истинска и пълноценна, само когато съм щастлива.
Ще се замонаша. Душата ми, сърцето ми ще бъде в расо.
Дано това го спаси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар